Харуки Мураками е достигнал статута на култов писател, чиито романи се продават в милионни тиражи както в родната му Япония, така и в превод на десетки езици. В най-новата си творба, „1Q84“, той ни среща с два култа: на християнска секта и на загадъчната секта, отговорна за атаката с нервнопаралитичен газ в токийското метро през 1995 г. Когато в Япония излизат от печат първа и втора книга на романа, за един месец се продават 1 милион екземпляра, а възторгът на критиката отеква в цял свят. Действието започва през 1984 г., но в типичен за Мураками стил се пренася в паралелния свят на годината 1Q84 (Q=question mark, въпросителна), където човек може да се изгуби безвъзвратно и никога повече да не се появи.

В началото на романа един редактор в японско издателство описва привлякла вниманието му повест по следния начин: „При желание книгата може да бъде съсипана от анализи. Но самият сюжет е могъщ, той буквално те засмуква. Фабулата е основана на фантазията, но описанията са невероятно реалистични. Постигнат е чудесен баланс между двете. След като изчетеш цялата творба с всичките недостатъци, тя те грабва по един странен, необясним начин“. Оценката важи с пълна сила и за „1Q84“.

1Q84, книга 1

Когато в Япония са публикувани първите две книги на 1Q84, читателите разграбват милионния тираж и са завладени изцяло от историята на Аомаме и Тенго и странния паралелен свят, който те обитават. И тогава – година по-късно – за радост на читателите Мураками съвършено неочаквано публикува книга трета на романа, криеща развръзката на необичайното повествование, в което ни потапя разюзданото му въображение.

Годината е 1984. Аомаме е заседнала в такси в тежкия трафик на Токио, а има неотложна и спешна задача, която трябва да изпълни на всяка цена. Шофьорът ѝ предлага решение на проблема и тя приема, но в резултат на действията си започва да се чувства все по-откъсната от действителността. Тенго, който мечтае да бъде писател, води едно с нищо незабележимо съществование, докато не се оказва забъркан в странна история, свързана с литературна награда, за която е кандидатствало с първия си роман седемнайсетгодишно момиче. Историята, описана в романа, въздейства силно на читателите, но дали е истинска, или измислица? Междувременно Аомаме и Тенго започват да усещат, че светът става все по-странен, а те не могат един без друг...

1Q84, книга 2

В третата книга на този уникален роман, покорил целия свят, се чува нов глас – гласът на Ушикава. И той задава най-различни въпроси: кой е този баща, който неспирно идва да чука на вратата ни? Реалността бива ли изобщо истинска? А времето, тази страховита илюзия, завинаги ли е изгубено? Аомаме и Тенго вече не са сами под двете луни на 1Q84. Те не го съзнават още, но това е единственото безупречно място на света. Едно напълно изолирано място и все пак единственото, необагрено в цветовете на самотата.

1Q84, книга 3
Всичко от автора

Харуки Мураками е роден в Киото през 1949 г., в семейство на преподаватели по японска литература. От малък е обсебен от литературата – противно на очакванията, от западната литература. Именно тази страст белязва цялата му литературна кариера, в която открояващо се забелязват влияния от Вонегът, Браутиган, Чандлър, Кафка, Хесе – следа, която в историята на литературата го родее с първия прозападен японски белетрист Нацуме Сосеки (самият той оказва силно влияние върху съвременния писател). Заедно с богатството на западната библиотека, Мураками е повлиян от съдбата на Япония като губеща страна във Втората световна, от 60-те години на миналия век, които политизират младото поколение до невротичност, както и от патологичните процеси, протичащи скорострелно в съвременното глобално общество – самотата, изолацията, консуматорството, зависимостите, разграждането на ценностния скелет на обществото, загубата на илюзиите, загубата на интимността в индустрията на секса, политическия аутизъм, нихилизма. Литературата на Мураками е като калейдоскоп на всички тези гангрени, вселена, отразяваща ярко отблясъците от счупеното минало и „прекършените прегръдки“ на настоящето, литература, която рециклира отговорността на XX век за всичко, което се случва днес, но и осъзнаваща, че нищо не може да спре шеметната инерция на това хилядолетие, което позна удоволствието, но загуби задоволеността.

>> прочети целия текст

Харуки Мураками

Стивън Пуул от „Гардиън“:
„В романа може да се усети полъх от трилогията „Милениум“ на Стиг Ларшон, но почитателите на Мураками няма как да бъдат заблудени. Да, това е стопроцентова творба на Харуки Мураками, творба, в която магични феномени и халюцинации съжителстват изкусно с делнични ритуали като приготовлението на пикантна японска храна, например. И тук, както в добре познатите ни творби на Мураками, са налице паралелни измерения – действието започва през 1984 г., но когато Аомаме, една от ключовите героини в романа, вижда доклад за изграждането на Американско-съветска база на Луната, а след това съзира и „втора Луна“ на небето, стига до извода, че се е натъкнала на друга Вселена, която тя назовава „1Q84“.


„Епичен романс, глобално събитие, което отстоява мощта на романа като институция“ („Гардиън“)


„И тук, както в други произведения на Мураками, фундаменталната история е детективска, макар да е всичко друго, но не и ортодоксална детективска история“ („Ню Йорк Таймс“)


„Мураками не спечели Нобелова награда за литература, поне не тази година. Но той остава един от най-популярните и акламирани писатели на нашето време. „1Q84“ е грандиозна книга – и е хубаво, че английската версия на романа не е разделена на части, защото зачетете ли я веднъж, не ще ви се иска да я оставите“ (Майкъл Дирда, „Уошингтън Поуст“)


„Не е ли изумително - автор, който често развенчава привлекателността на култа, включително чрез последното си сензационо произведение „1Q84“, се превърна в идол за световна „секта от поклонници“ („Индепендънт“)

Отзиви

„Очарованието на неговите романи до голяма степен се дължи на способността му да „имплантира“ сюрреалистични мотиви, научна фантастика и чистокръвна фантазия в иначе ултрареалистични, делнични наративи“ („Телеграф“)


„Това е магнум опусът на Мураками. Романът може да се превърне в задължителна литература за всеки, който иска да има представа от съвременна японска култура“ („Джапан Таймс“)


Джанет Мазлин от „Ню Йорк Таймс“:
„Книгата започва по перфектния начин: динамично, забавно, напрегнато, секси и мистично, споделя Катрин Шулц, също представител на „Ню Йорк Таймс“. През април 1984 г. млада жена пътува с такси в Токио и попада в задръстване. И докато се гневи, че закъснява за среща, подозрително усмихнатият шофьор й подхвърля варианти за решение на проблема като я предупреждава, че в единия случай може да се озове в непознат за нея свят... Тя напуска таксито и се втурва по магистралата, поема по близката аварийна стълба, захвърля високите си обувки, навива полата си, за да се справи с парапета, слиза и продължава по посока на целта си. Междувременно се случват две неща: първо, Аомаме (така се казва героинята) извършва престъпление. Второ, пророчеството на шофьора се сбъдва – светът вече не е същият.“

Отзиви